четвъртък, 14 февруари 2008 г.

КИЛИФАРЕВСКИ МАНАСТИР "РОЖДЕСТВО БОГОРОДИЧНО"

От него младият духовник усвоил новото за времето си богословско учение - исихазма. След дълги митарства Теодосий се заселва на скалист стръмен бряг на Черно море, където обаче не намерил нужното му уединение и богосъзерцание, притесняван непрекъснато от морски разбойници. Тогава се завърнал в родния край и с щедрата и мъдра подкрепа на просветения цар Иван Александър около 1350 г. създава манастирска обител на 20-ина километра от престолния град.
Скоро малката средновековна "академия" била населена с умни и талантливи монаси - между които Евтимий - по-късно Търновски патриарх, Киприян - киевски митрополит, Дионисий - митрополит на Молдова, и много други. Десет години след създаването на тази своеобразна литературна школа броят на учениците - много от които от съседни страни, бил 460 духовници.
Манастирът бил изграден в местността Градището като каменна крепост. Тук е открита голяма манастирска сграда с дължина около 26 м и останки от църква. Тези останки са от времето на турското нашествие, когато светата обител е била разрушена до основи. Възстановена е през 1718 г. и преживява нова разруха. По-късно се слагат основите на днешния манастир на река Белица, но след ново кърджалийско нападение през 1793 г са нанесени непоправими щети на новата църква с двата параклиса "Св. Иван Рилски" и "Св. Теодосий Търновски".
Новото възстановяване на светинята става между 1800 и 1835 г. Дело на 35-годишния самоук дряновски майстор уста Колю Фичето е днешната църква, запазила останките на двата параклиса.
Баща и син - Цоню и Симеон от Трявна, изработили "темплото" - позлатен иконостас. В параклиса "Св. Теодосий Търновски" се съхранява иконата на руския монах и пустиножител Иван, рисувана от зографа Кръстю от Трявна в годината 1824.
В момента към манастира съществува ново туристическо крило. На близо, включен в манастирското землище има построен хотел с ресторант, осигуряващи на туристи и природолюбители комфортно пребиваване и възможност да се потопят в неповторимата атмосфера на святост и величие на онзи съдбовен 14-и век, и в последните години на Втората българска държава.

Килифаревски манастир Рождество Христово


ЧИТАЛИЩЕ


Шест години след Освобождението млади килифаревчани - интелигенти, търговци и занаятчии слагат начало на читалищната дейност в Килифарево. Към новото читалище "Напредък" се сформират театрална сцена, библиотека, хорова и танцова самодейност, които работят за културното издигане на Килифарево. В по-ново време се подема инициатива за откриването на кино.
Някои от просветителите помогнали за развитието на читалищната дейност са Райчо Деветаков, Ганчо Зарбев, Хаджи Иван Попиванов, Йордан Стефански и други.
Част от изнасяните представления са "Многострадална Геновева", "Преминаването на Ботевата чета през Дунав", "Хаджи Димитър", "Под игото", "Доктор" и много други.
През първите години самодейците използвали дългия коридор на началното училище за изнасяне на пиеси, като за целта се изготвяла набързо подвижна сцена. От 1918 г. за изнасянето на театрални спектакли бил наеман сравнително големият киносалон на предприятието за веялки "Гено Русинов и сие". Същият се използвал и за изнасянето на сказки и събрания до 1933 г., когато се изгражда сегашната сграда на читалището.
Интересна е историята на изграждането на постройката. През 1909 г. бил създаден фонд "Постройка на читалищен дом". Средствата за този дом се събирали от общите постъпления и дарения. Събраната за 20 години сума не била достатъчна само за доставка на материалите за бъдещата сграда. Събрани били около 19 000 лв., а били нужни около 600 000 лв. Фактически непосредствено до построяването на новата сграда била използвана и "старата пашкулджийница" в селото. Тя била построена през 1890 г. с италиянски капитали от фирмата-собственик на тогавашната фабрика. След като станало известно, че средствата са крайно недостатъчни, няколко от по-богатите търговци и предприемачи даряват крупни суми. Също така ръководството на читалището организирало и акция за събиране на още средства, на която населението се отзовава с готовност. Така с усилията на всички килифаревчани била събрана сумата за построяване на читалището.
До Втората световна война в библиотеката били събрани 8450 книги, постепенно тази цифра нараства до 18 000.
И днес читалището развива своята дейност. Към него съществуват детски театрален състав, група за лазарски песни, коледарска група, театрален състав за възрастни, група за стари градски песни, група за обработен фолклор, мъжка група за туристически песни. Провеждат се курсове по английски език и опериране с персонални компютри за деца в ученическа възраст. В читалището се помещава Постоянна изложба - живопис и графика - дарение от килифаревския художник Янко Маринов.
Читалището през годините

Читалището е основано през 1884 г. от 18 ентусиасти. Създават се библиотека, театрална трупа, хоров и танцов състав, които с малко промени просъществуват през годините.
Сградата на читалището е построена през 1933 г. чрез дарения и доброволен труд от населението.
На събрание на 19.02.1895 г. за почетни членове на читалището са избрани П. Р. Славейков и Иван Вазов.


Кийто желае да направи дарение за читалищната библиотека, да се обърне към:


Читалище: "Напредък"
Област: В. Търново
Община: В. Търново
населено място: гр. Килифарево п.к. 5050
тел.: 06114/ 24 52


Председател: Габриела Колева
Секретар: Марияна Иванова
Участник в Проект "Читалища"
ЦЪРКВИТЕ НА КИЛИФАРЕВО

Църквата "Св. Арахангел Михаил" е по-стара и е съществувала още по времето на Втората българска държава. По настояване, на будните килифаревчени, Високата порта им е разрешила да си построят църква. Това се потвърждава от документ намерен в София, в който се казва:
"От Дунавския вилает до Високата порта - да се построи нова черква за 4 махали спадащи към границите на Килифарево."
(Русчук 28 ден сввел 1290 темиз 1289 г.)
За нея преданието говори, че през 1518г., когато султан Селим I (16.12 - 1520г.) издал заповед всички каменни християнски храмове, даже цариградските, да бъдат преобърнати в джамии, ходжата в селото, който бил голям приятел на местния свещеник и го уважавал искрено, независимо от верските си убеждения, му съобщил тайно султанската заповед. Тогава неизвестният църковен служител се решил на смела и героична постъпка. За да спаси божия храм от порутване и оскверняване, сърцатият поп събрал всичките църковни ценности - напрестолно евангелие, посъдини, кръстове, дарохранителницата, проскомидийни принадлежности, одежди и др. някои богослужебни предмети и книги и забягнал във Влашко, В последния момент той подпалил и самата църковна сграда, която изгоряла до основи.
Едва през 1871 г. килифаревчени издигнали на мястото и нова сграда, която била наречена пак на името на старата - "Св. Арахангел Михаил". Всичко, каквото било спасено от старата църква, селяните пренесли в другата църква - "Св. Богородица".
След опожаряването на храма "Св. Арахангел Михаил", през същата 1518 г., към тогавашния долен източен край на селото, килифаревчени построили ниска малка дървена църквичка и я нарекли "Успение Пресветия Богородици" ("Св. Богородица"). През 1835 г. тя била съборена и на нейното място местните майстори зидари за едно лято издигнали и покрили сградата на сегашната църква в "Долната махала", наречена "Св. Богородица". Над вратата й е отбелязана годината на строежа - 1835 г. На външната част на източната стена на апсидата (олтара) над сляпа арка (средно голяма висока плоча, която е замазана с вар и не личи добре) е изсечен и запълнен с черна боя надпис, който гласи: "Майстор Стойчо Угорялков 1835 г.". Той е бил главният ръководител на строежа на църквата.
Според едно предание султанският ферман гласял, че църквата трябвало да бъде вкопана дълбоко в земята и само 2,50 м да се извисява със скатовете на покрива над нея Майстор Стойчо я издигнал на своя глава с още около 2 метра. След завършването на строежа турците забелязали това и донесли на каймакамина в Търново. Бележитият строител-патриот щял да бъде изпратен на заточение в Анадола, заради престъпване на султанската повеля, но енергичната намеса на килифаревските старейшини, значителният подкуп, който те дали на каймакамина и на някои други негови помощници, както и намесата на влиятелни турци, приятелски настроени към местните първенци, спасили смелия майстор от тази участ.
Най-старите икони в църквата по него време, повечето малък формат, датират от 1836-1837г. По-големите са рисувани 3-4 години след издигането на църквата. На някои от тях са отбелязани имената на известните големи тревненски маистори-зографи Петър Кръстев Захариевич н Симеон Симеонов. Самият иконостас представлява чудесна резба от орехово дърво, която при един от ремонтите майсторите-бояджии боядисали в тъмнокафяв цвят. Само "Царските двери" (централните олтарни врати) са позлатени. Иконостасната резба също е дело на майстори марангози от Тревненската школа. В женското отделение на църквата се пазели няколко много стари икони, една от които сигурно датира от XIV в. Навярно от времето на построяването на църквата е и великолепната сребърна чаша за причастие, на която са отбелязани имената на дарителите, без да е упомената годината на изработването. Там се съхраняваха още: голям стар сребърен кръст с изящна украса от тънки филиграмни нишки и релефни вложки от разноцветни камъни; великолепна петокупулна, изработена като малка църквица, дарохранилница (руска изработка), също така пренесен от Русия сребърен напрестолен кръст, с разглобяема поставка с форма на обратно поставен с устието надолу, потир и др.
Празникът на църквата и наред с този и на цялото село бил на 15 август стар стил (28 - нов. стил), когато се празнувало "Успението на Св. Богородица", наречен още от хората "Голяма Богородица".

УЧИЛИЩНА ДЕЙНОСТ В КИЛИФАРЕВО

Първото килийно училище, в което са се учили децата и младежите от "Килифарията" е било това на Килифаревския манастир, което продължило традициите на старата монашеска просветна школа на Теодосий Търновски и на неговия талантлив ученик, последния Търновски патриарх Евтимий.
В началото на XIX век в Килифарево е имало три метоха, принадлежащи на Килифаревския манастир "Св. Богородица" и на други близки манастири. Днес от тях няма никаква следа. Известно е обаче, че монасите, пребиваващи в тези три метоха, са били първите килийни учители на килифаревчени.
По сведения от стари хора първото килийно училище се намирало срещу "Правовски кладенец", което до не отдавна се наричало "Метоха". За обучение на ученици била използвана и къщата на Генчо Ковачев. По същото време е била ползувана и стаята при църквата "Свети Арахангел Михаил".
Първият учител в построеното през 1826 г. училище в селото е бил поп Генко, който бил "много начетен човек" и знаел добре гръцки език. Той бил и първият редовен учител в Килифарево, Обучавал е 40-50 момчета по килийната метода. Родителите на всеки ученик плащали по 100 пари (2,5 гроша) месечно на учителя. През зимата децата били задължени да носят ежедневно по едно дърво за поддържане на училищната соба, което се превърнало в традиция за много идни поколения ученици. В практиката на местното училищно настоятелство още отначало бил премахнат обичаят родителите на учениците да се грижат за издръжката на учителите, като дават храна, продукти или им заплащат в натура.
По-голям революционен акт в учебното дело в селото извършил учителят Димитър Попрадев от с. Недан, Търновско. Той пръв разделя учениците по отделения и класове и въвежда предметите граматика, аритметика, българска история, чистописание (краснопис) и гимнастика. От него била въведена за пръв път и черната дъска за писане. Попрадев бил стихотворец и един от създателите на т. н. "даскалска поезия". Той съчинявал песни или "разговорни стихове", като карал учениците си да ги сричат и запаметяват. Най-интересната негова "поетична творба", която те произнасяли хорово в началото на годишния изпит, била следната:
"Наука, наука, ти добра сполука,
Учение, учение, ти наше спасение.
Който е простак и дървар,
Той няма никъде ихтибар."
Така учителят Попрадев поставя началото на новото класно училище в селото. Той учитствувал в него през периода 1873 - 1875 г. Будните килифаревчени били доволни от неговите методи на обучение, но когато той довел няколко деца от родното си село Недан, за да ги учи в Килифаревското училище и ги поставил на първите чинове, а децата на местните чорбаджии на по-задните, тогава последните се почувствували обидени, обвинили го, че бил засегнал техния авторитет и достойнство и го принудили да си подаде оставката и да напусне селото. Някои от тях после се разкаяли за несправедливото си отношение към "добрия и много учен даскал Димитър", но било вече късно. Той не се върнал повече в селото.
След руско-турската война напливът на ученици се увеличил. Наложило се да се потърсят нови учители и да се построят нови и по-широки, удобни класни помещения. Тогавашната общинска управа, подпомогната от цялото население, построява през 1880 г. сградата на "Горното училище", където се е помещавала известно време прогимназията (сега разрушена и оставена на природните сили). През 1890 - 1892 г, била построена сградата на "Долното основно училище" при църквата "Св. Богородица". При откриването на това ново училище главният учител, килифаревченинът Райчо П. Деветаков, произнесъл реч, в която между другото казал, че "Училището е построено със средствата на общината и незначителна помощ на държавата". За построяването на сградата общинският съвет дори обложил населението с допълнителен данък.
До построяването на новите училищни помещения, за нуждите на обучението били използувани помещенията на фабриката за производство на бубено семе, най-модерното здание в селото по това време, издигнато от килифаревски майстори в центъра на селото по планове на италианската фирма, която закупувала местната бубена продукция преди Освобождението.
По настояване на учителския съвет, членовете на който констатирали, че много деца от близките селища Нацовци, Малчевци и Върлинка, подлежащи на обучение, не посещават училище или идват съвсем неподготвени, следствие на което не успяват да завършат задължителното първо начално образование, общинският съвет взема решение да открие ново основно училище в близкото село Нацовци. След построяването му през учебната 1906 - 1907 г. в него се прехвърлят и учат 42 деца. Пак по инициатива на местните учители, подкрепени от населението, през 1898 година се открива и вечерно училище за възрастните и неграмотните жители, а през учебната 1904/1905 г. било открито и неделно училище за жените и девойките. Поради това, че не се намерили достатъчно млади жени, които да постъпят в това училище, то било закрито.
През годините на войните в началото на XX век напливът на деца в основното училище спада изненадващо много - явление общо за цялата страна. Понеже на много деца бащите са мобилизирани, а някои от тях не се връщат вече в домовете си, то малките сираци престават да посещават училище, защото били принудени да изкарват сами прехраната си, обработвайки домашния имот, или като наемници-ратаи, чирачета по чуждите имоти, в предприятия, работилници и др. Освен това и някои учители били също мобилизирани, а тяхното отсъствие дало сериозно отражение върху учебното дело в селото.
В периода на първите години след Втората световна война, през 1945 г. е открита гимназия, но поради недостатъчния брой ученици и липсата на необходимата материална база, през 1950 г. тя бива закрита. Към момента в Килифарево работи само едно начално училище "Неофит Рилски".
КРАТКА ИСТОРИЯ
Килифарево е малко селище (С Указ от 1973 г. на Държавния съвет на НРБ село Килифарево е обявено за град Килифарево.) разположено в Търновската предбалканска котловина. Намира се на 12,5 км южно от Велико Търново. Бързото му стопанско и културно развитие още по време на нашето нациолално възраждане го определя като център на повече от 70 селища в едноименната котловина. Между по-големите села, влизащи в района на Килифарево са Плаково, Велчево, Големаните, Габровци, Димитровци, Първовци, Свирците, Горен и Долен Еневец, Деветаците с общ брой на населението около 5000 души.
Твърде оскъдни са сведенията за най-старата история на Килифарево. Само няколкото намерени в околностите му отломки свидетелствуват, че още през палеолита тук е имало живот. Открити са следи от материалния бит на една от най-древните цивилизации - тракийската. Не липсват следи и от римско и византийско време. И до днес личат следи от средновековната крепост "Градът", за която Йордан Попгеоргиев пише: "Срещу селото, зад р. Белица, надвесена над нея, се издига една голяма трапезовидна височина, приличаща на търновската "Трапезица" - особено когато я гледаш откъм селото." Тази височина се казва "Градът". Тя е три пъти по-обширна от Трапезица. Отгоре е почти равна, отстрани и от всякъде е стръмна, особено над реката. В южната част "Градът" има остатъци от стар зид, широк до 1м. "Градът" е бил запазен с ров. По ъглите около крепостта е имало кули с размери 11м широки и 17м дълги. Преданието разказва, че тук е била лятната резиденция на цар Иван Александър.
Килифарево е прославено просветно огнище и през Средновековието. Тук през 1348 - 1350 г. Теодосий Търновски основава известния Килифаревски манастир "Св. Богородица", превърнал се в значително книжовно средище. Тук, в книжовната школа на Теодосий Търновски, се подготвят за разпространителна и културна дейност редица монаси и духовници.
Първите писмени сведения датират от 1364 г., споменати в житието на "Св. Теодосий Търновски". От него узнаваме, че тогава селото се е управлявало от КЕФАЛИЯ (от гръцки - главатар, управител, главно място), от където селото получава името Кефаларево.
След завладяването на България от турците, завоевателите в писмените си разпоредби наричат селото Килифар. Във фермана на султан Селим II от 1663 г. селото се нарича ДЕРВЕН КАРИЕЛЯРИ КИЛИФАР. По силата на този ферман селото се запазва като чисто българско селище, наречено ДЕРВЕНДЖИЙСКА ПРИВИЛЕГИРОВАНА ОБЩИНА, със задача да охранява пътя по долината на ХАИНСКИЯ (Хаинбоазкия) проход.
По време на зачестилите въстания на българския народ против османско иго, за по-голяма сигурност при охраната на прохода, в източния край на селото са заселени около 30 турски семейства. Заедно с тях са заселени и много цигани, които започват да упражняват редица занятия.
Разцветът на Килифарево продължава и през епохата на Възраждането. Развиват се редица занаяти, между които тепавичарството, сукнарството, арабаджийството (коларството), грънчарството, дръндарството, бояджийството, сарачеството, кожухарството, но предимство имат мутафчийството и гайтанджийството. Десетки домакинства обработват козина. Първоначално този занаят се упражнява в домашни условия от всички членове па семейството, а после се откриват специални работилници, наречени "кирхани" - удобни и просторни помещения, в които става обработката на козината. В селото има над 40 работилници със специални долапи за обработка на пашкули. Към този отрасъл проявяват интерес италиански фирми, под чието ръководство в селото е построена фабрика за производство на бубено семе. На 25 май 1860 г. между представителя на фирмата килифареца Недя Мутафчии и търговците от В. Търново Н. Минчоолу и Евстати Селвели е подписан договор за продажбата на произведеното бубено семе. Силно развита е и търговията със селскостопански и занаятчийски произведения, продавани в специално построените за целта помещения. В определения неделен ден се излагат плодове, зеленчуци, варива, сирене, яйца, птици и др., а така също и произведения на занаятчийството: чулове, торби, брадви, медни съдове и др.
Килифаревското производство на чулове, конски торби, колани за седла и усуканата козенява прежда намират добър пазар и в турската империя. През 60-те години, на миналото столетие килифаревските занаятчии получават извънредно много поръчки за снабдяване на турската армия. Със свои произведения килифаревските майстори участвуват и в международните панаири в Лайпциг и Дебрецен (Унгария).
Наред със занаятчийските работилници постепенно се зараждат и по-съвършени фабрични предприятия. През 1864г. Ангел Попов открива в местността "Котлината" първата в България фабрика за хартия. По бреговете на р. Белица възникват и модерни за времето си мелници за производство на бяло брашно. Няколко години по-късно Ангел Попов открива фабрика за производство на макарони и фиде.
През епохата на Възраждането намират добър прием на външния пазар и различни видове ракия и вина, произведени в Килифарево.
Килифарево участва активно и в борбата за църковна независимост, в национално-революционното движение и в Освободителната война. То е роден край на плеяда борци за национално освобождение и независимост. Оттук е минал и оставил трайни следи като учител (1843 - 1844 г.) и непримиримият борец за национална просвета П. Р. Славейков. В условията на първоначалното натрупване на капитала в Килифарево бързо се развиват търговията, банковото дело. В началото на века в селото има 22 кръчми и бакалии, 25 колониални магазина, 5 манифактурни и галантерийни магазина, 5 склада за дървен и строителен материал, много кафенета, бозаджийници и др. Бързо нараства броят и на акционерните дружества, които до 9 септември 1944г. достигат до 44. Като форма за борба срещу спекулантите и търговците през 1887г. местният учител Райчо Деветаков изгражда кооперативна група "Райфанзеновата каса", с която е поставено началото на кооперативното движение в селото. По-късно са изградени Взаимоспомагателно земеделско дружество, Всестранна потребителна кооперация, Земеделска спестовна взаимоспомагателна каса, Популярна банка, Банка "Съединени индустрии", Кооперативно потребително дружество, Консервна кооперативна фабрика, Лозаро-винарска кооперации и др. Тези организации действително подпомагат земеделските стопани, на които се отпускат заеми с по-ниски лихви. Много от селяните стават наемни работници във фабричните предприятия или в работилниците на заможните занаятчии.
Килифарево бързо изменя и културния си облик. Още в първите години след Освобождението са открити две училища. Център на културно-масова дейност е основаното през 1884г. народно читалище "Напредък". Разкриват се телeграфопощенска станция, медицинска и ветеринарна служба и др.


Анархистичен фронт.
Килифаревското народно въстание и Килифаревската чета.


На 9 юни 1923 г. в София е извършен военен преврат, който отстранява от власт земеделското правителство на Александър Стамболийски. Превратът е извършен от група офицери от Военния съюз и партията Демократически сговор (наричана по често от гражданите "Черен блок"), със знанието и одобрението на цар Борис ІІІ и имащи пълната подкрепа от страна на опозиционните буржоазни партии и групи на ВМРО. Преврата в с. Килифарево е обявен на същия ден. Под дулата на пушките и картечниците, е разтурен комунистическият общински съвет, и заменен от тричленна комисия на новата власт на Демократическия сговор. Обявена е и обща мобилизация за няколко набора от мъжкото население на селото. След като научават за създалото се положение, още същата вечер анархистическата група в Килифарево прави тайно събрание, на което се взема решение, на следващия ден да бъде организиран протестен митинг, който ако може да прерасне във въоръжен бунт. За целта са изпратени куриери, които да осъществят връзка с анархистическите групи от съседните села. По същото време подобни събрания правят и местната комунистическа организация, и местната земеделската дружба. Решенията, който взимат са подобни на тези които са взети на събранието на анархистите. Стига се до взаимно съгласие и единодействие между организациите (Това няма нищо общо с прокламираната от комунистите, по-късно идея за Единен фронт.) На 10 юни сутринта в центъра на Килифарево се провежда голям митинг против мобилизацията, на който присъстват анархисти, комунисти, земеделци и безпартийни. На митинга е принуден да говори председателят на новата тричленна комисия на Сговора, Милко Сираков. С мънкане и запъване се опитва да обясни на разгневените селяни, че той и тричленката нямат нищо общо с предстоящата мобилизация. От множеството му съобщават, че комисията на Сговора е свалена и комунистическия общински съвет възобновява своята работа. След изказването на няколко комунистически оратори, на трибуната се качва анархистът Георги С. Попов, който директно призовава населението на Килифарево да въстане и с оръжие в ръце да се бори срещу потисниците. Той се обръща към насъбралото се множество с думите: "…До кога ще служим за клещи в ръцете на нашите врагове? Доста сме мрели по бойните полета за чужди интереси. Нека пипнем пушките и ако ще мрем, да измрем, защитавайки своите огнища, своите семейства, себе си…" След неговата реч бунтът е обявен и група въоръжени въстаници се отправят към местността "Мочура", който е обявен за сборен пункт на бунтовническите сили. Там се съсредоточават около 120 въоръжени въстаници от Килифарево. След като в местността пристигат и въоръжени въстаници от съседните села Дебелец (60-70 души), Ялово и Плаково (20-30 души) е учреден специален Военен съвет (в състав: комуниста Трифон Саралиев, анархистите Георги С. Попов, Никола Пенев /Пенски/ и др.), който да организира бунтовническите действия и отбраната на Килифарево. В самото Килифарево, пък е създаден Революционен съвет от анархисти, комунисти и земеделци, който да представлява разбунтувано население на селото. Същия ден избухват вълнения срещу новата власт и в още двадесетина по-малки селища в района. Въоръжени селяни от тях се присъединяват към въстаниците в местността "Мочура". На 11 юни голяма група въстаници нападат и превземат град Дряново. В града е създаден Революционен съвет, който категорично отхвърля новата власт на превратаджиите. На 12 юни въстаналите селяни водят тежки боеве срещу войска и полиция на влаковата спирка Ганчовец , гара Соколово и в местността "Мочура". По време на сраженията е убит члена на Военния съвет, комуниста Трифон Саралиев. Падат убити и десетки въстаници. Престрелки се водят и по улиците на Килифарево. Слабо въоръжените селяни са принудени да се изтеглят пред настъпващата многочислена и добре въоръжена войска. Последни в селото остават четирима въстаници водени от анархиста Димитър Бълхов, които след като напускат позицията си край оградата на гробищата, задържат врага докато изчакват пристигналите от съседното село Дебелец разбунтували се селяни да се изтеглят в посока с. Ялово, където се укриват. На 13 юни в Килифарево пристигат артилерийски части, които обстрелват последните позиции на въстаниците в местностите "Усойната" и "Бутора". През следващите няколко дни въстанието е потушено с нечувана жестокост. Десетки невинни хора са избити и стотици са арестувани. Опожарени и разграбени са много Килифаревски къщи. На 13 юни 1923 г. непосредствено след разгрома на въстанието е създадена Килифаревската чета, която действа до май 1925 г. Тя е създадена от въстаници от селата Килифарево, Дебелец, Лясковец и др, които са оцелели и останали в нелегалност след разгрома на въстанието. За по-добро взаимодействие с местното население и за снабдяване с провизии, храна и оръжие четата изгражда много гъвкава структура. Нейният състав в продължение на годините варира от около 10-20 души. При по сериозни ситуации броят им нараства до 30 човека. Много често основния състав на четата е намалявал до 4-5 човека, докато другите разделени по двойки и тройки са обикаляли по селата, по изпълнение на своите задачи. Килифаревската чета няма избран от нея официален командир, който еднолично да взема решенията (това е характерно за всички анархистически чети). Решенията са се взимали при общи обсъждания между всички четници. И въпреки това, много четници в своите разкази по-късно твърдят, че с най-голям авторитет се е ползвал Георги С. Попов. Като цяло политическите идеи в четата са различни. Основния и състав е предимно от анархисти (36 на брой), който твърдо се противопоставят на създаването на единен фронт с комунистите. Болшинството от четниците вярват, че единодействието трябва да се извършва на местно ниво, без да има нужда от централно ръководство (и то комунистическо!!!), което да "спуска отгоре директиви". Единствените анархисти в Килифаревската чета, които застъпват тезата за създаването на Единен фронт са Георги Шейтанов и Желю Грозев. Има сведения, че през 1923 г. непосредствено преди избухването на Септемврийското въстание Шейтанов и Грозев пристигат в четата за да агитират за създаване на Единен фронт, като предлагат и 50 хил. лева. Братя Бълхови и Георги С. Попов възмутено отхвърлят това предложение и връщат парите. По-късно тези пари са предадени на Гео Милев за издаването на списание "Пламък". Шейтанов и Грозев напускат четата и се присъединяват към нея чак през лятото на 1924 г. В Килифаревската чета има и няколко комунисти (8 на брой), както и един земеделец, един представител на ВМРО и един, който се обявява за нихилист. Първата и въоръжена акция е още същия ден (13 юни), когато Георги С. Попов и още седем въоръжени четници нападат общината на с. Радковци (Великотърновско) и изземват от там няколко пушки, няколко сандъка с патрони и две бомби. На 17 септември четниците Георги С. Попов и Тотю Саралиев ликвидират кмета на с. Джуровци (Тревненско). На 22-23 септември непосредствено преди избухването на Септемврийското въстание в местността "Сипани камъне" се провежда съвместно събрание на Килифаревската комунистическа организация и Килифаревската чета. Тук отново Георги С. Попов и братята Димитър и Дончо Бълхови се противопоставят на идеята за единен фронт под ръководството на комунистите. По време на въстанието четата организира акция по завземане на гара Соколово. След сражение с полицията, гарата е в ръцете на четниците. На задържаните ж.п. работници и пътници Георги С. Попов произнася кратка реч. Преди да си тръгнат четниците прекъсват телеграфния и телефонния кабел, както и самата ж.п линия. Движението по това трасе е преустановено за повече от 30 часа. На 31 януари 1924 г. след предателство край с. Плаково обкръжен от полицията, след престрелка се самоубива Георги С. Попов. След неговата смърт полицаите жестоко се гаврят с трупа му. На 11 август същата година група четници от Килифаревската чета успяват да ликвидират двама стражари участвали в гаврата с трупа на Попов. Убит е и пазача на "Банка съединени индустрии". Още в началото на лятото на 1924 г. Килифаревската чета организира бягството от затвора на известния килифаревски анархист и деен участник във въстнаието от юни 1923 г. - Стефан Парасков /Станчо/. През октомври 1924 г. група четници при опит да ликвидират секретар-бирника на с. Косарка убиват погрешка кмета на същото село. На 11 ноември 1924 г. в местността "Св. гора" край Килифарево, четата ликвидира агент-провокатора Трифон Илиев, по прякор Тунката. През пролетта на 1925 г. малка група четници извършват експроприация на кожарски магазин във Велико Търново и обир на пощата в Павликени. След Априлските събития 1925 г. четата се събира за последен път и след престрелка с полицията и контрачети верни на властта се разпръсква. Ето как четникът Петър Букурещлиев описва тези събития: "След атентата в "Света Неделя" ние трябваше да напуснем Горнооряховско и се събрахме с другите нелегални над Килифарево. Бяхме дванадесет души: Шейтанов, Желю Грозев, братя Бълхови, Мариола Сиракова, Надя Попова, Стоян Златарев /Синко/, Моско Рашев, Тодор Матров, Иван Чокоев, Васил Калчев и аз. Бяхме близо до махала Урвата. Там оставихме Надя Попова, защото беше тежко болна. Изпратихме мелничаря дядо Кольо за провизии в селото. Бакалинът, от когото купил 16 кутии цигари с различно качество се усъмнил. И полицията не закъсня да влезе в дирите ни. Недалеч от гората се появи цивилен полицай, облечен в мушама. Шейтанов застана зад воденичната вада и откри огън по полицая, давайки ни знак да се оттеглиме. Видях Мариола да прави опит да се самоубие. Възпрях я. Контрачетата стреляше усилено, куршумите свистяха над главите ни. Оттеглянето ставаше бавно, защото Мариола започна да куца и трябваше да я носим на ръце. За щастие скоро и мина и тръгна нормално. Невредими се отправихме към Предела на Стара планина…Провизиите ни се изчерпваха. Минахме Борущица и се отбихме в една овчарска колиба. Там нямаше никакъв човек. Хранихме се с царевица, която намерихме там. Преди да стигнем колибата на дядо Цуцу заваля пороен дъжд. Заблудихме се и дълго се лутахме, та силно се измокрихме. Капнали бяхме от умора…Бяхме вече 15 души…решихме да се разделим на групи по 2-3 за по-лесно снабдяване и придвижване. Първи се отделиха Стоян Златарев и Васил Калчев… Голямата група остана с намерение да се върне обратно към Търновско и Горнооряховско." След последното разделяне на четата много от четниците са заловени или загиват при сражения с полицията и агенти на Обществена безопасност. При престрелки с представителите на властта загиват Синко и Моско Рашев, Шейтанов и Мариола Сиракова са заловени по-късно убити, без съд и присъда. Тодор Матров е заловен, отведен в Търновските казарми, където е брутално убит, а трупът му е изхвърлен в река Янтра. Голяма част от четниците, които оцеляват, след като известно време се укриват, успяват да напуснат България. В заключение, само като факт може да бъде споменато, че през Килифаревската чета са преминали хора като: известния анархист, поет и публицист Георги Шейтанов, издателя на вестниците "Поглед" и "Ехо" Васил Калчев, автора на първия пролетарски роман "Блуждение" Богдан Ацев и др.