УЧИЛИЩНА ДЕЙНОСТ В КИЛИФАРЕВО

Първото килийно училище, в което са се учили децата и младежите от "Килифарията" е било това на Килифаревския манастир, което продължило традициите на старата монашеска просветна школа на Теодосий Търновски и на неговия талантлив ученик, последния Търновски патриарх Евтимий.
В началото на XIX век в Килифарево е имало три метоха, принадлежащи на Килифаревския манастир "Св. Богородица" и на други близки манастири. Днес от тях няма никаква следа. Известно е обаче, че монасите, пребиваващи в тези три метоха, са били първите килийни учители на килифаревчени.
По сведения от стари хора първото килийно училище се намирало срещу "Правовски кладенец", което до не отдавна се наричало "Метоха". За обучение на ученици била използвана и къщата на Генчо Ковачев. По същото време е била ползувана и стаята при църквата "Свети Арахангел Михаил".
Първият учител в построеното през 1826 г. училище в селото е бил поп Генко, който бил "много начетен човек" и знаел добре гръцки език. Той бил и първият редовен учител в Килифарево, Обучавал е 40-50 момчета по килийната метода. Родителите на всеки ученик плащали по 100 пари (2,5 гроша) месечно на учителя. През зимата децата били задължени да носят ежедневно по едно дърво за поддържане на училищната соба, което се превърнало в традиция за много идни поколения ученици. В практиката на местното училищно настоятелство още отначало бил премахнат обичаят родителите на учениците да се грижат за издръжката на учителите, като дават храна, продукти или им заплащат в натура.
По-голям революционен акт в учебното дело в селото извършил учителят Димитър Попрадев от с. Недан, Търновско. Той пръв разделя учениците по отделения и класове и въвежда предметите граматика, аритметика, българска история, чистописание (краснопис) и гимнастика. От него била въведена за пръв път и черната дъска за писане. Попрадев бил стихотворец и един от създателите на т. н. "даскалска поезия". Той съчинявал песни или "разговорни стихове", като карал учениците си да ги сричат и запаметяват. Най-интересната негова "поетична творба", която те произнасяли хорово в началото на годишния изпит, била следната:
"Наука, наука, ти добра сполука,
Учение, учение, ти наше спасение.
Който е простак и дървар,
Той няма никъде ихтибар."
Така учителят Попрадев поставя началото на новото класно училище в селото. Той учитствувал в него през периода 1873 - 1875 г. Будните килифаревчени били доволни от неговите методи на обучение, но когато той довел няколко деца от родното си село Недан, за да ги учи в Килифаревското училище и ги поставил на първите чинове, а децата на местните чорбаджии на по-задните, тогава последните се почувствували обидени, обвинили го, че бил засегнал техния авторитет и достойнство и го принудили да си подаде оставката и да напусне селото. Някои от тях после се разкаяли за несправедливото си отношение към "добрия и много учен даскал Димитър", но било вече късно. Той не се върнал повече в селото.
След руско-турската война напливът на ученици се увеличил. Наложило се да се потърсят нови учители и да се построят нови и по-широки, удобни класни помещения. Тогавашната общинска управа, подпомогната от цялото население, построява през 1880 г. сградата на "Горното училище", където се е помещавала известно време прогимназията (сега разрушена и оставена на природните сили). През 1890 - 1892 г, била построена сградата на "Долното основно училище" при църквата "Св. Богородица". При откриването на това ново училище главният учител, килифаревченинът Райчо П. Деветаков, произнесъл реч, в която между другото казал, че "Училището е построено със средствата на общината и незначителна помощ на държавата". За построяването на сградата общинският съвет дори обложил населението с допълнителен данък.
До построяването на новите училищни помещения, за нуждите на обучението били използувани помещенията на фабриката за производство на бубено семе, най-модерното здание в селото по това време, издигнато от килифаревски майстори в центъра на селото по планове на италианската фирма, която закупувала местната бубена продукция преди Освобождението.
По настояване на учителския съвет, членовете на който констатирали, че много деца от близките селища Нацовци, Малчевци и Върлинка, подлежащи на обучение, не посещават училище или идват съвсем неподготвени, следствие на което не успяват да завършат задължителното първо начално образование, общинският съвет взема решение да открие ново основно училище в близкото село Нацовци. След построяването му през учебната 1906 - 1907 г. в него се прехвърлят и учат 42 деца. Пак по инициатива на местните учители, подкрепени от населението, през 1898 година се открива и вечерно училище за възрастните и неграмотните жители, а през учебната 1904/1905 г. било открито и неделно училище за жените и девойките. Поради това, че не се намерили достатъчно млади жени, които да постъпят в това училище, то било закрито.
През годините на войните в началото на XX век напливът на деца в основното училище спада изненадващо много - явление общо за цялата страна. Понеже на много деца бащите са мобилизирани, а някои от тях не се връщат вече в домовете си, то малките сираци престават да посещават училище, защото били принудени да изкарват сами прехраната си, обработвайки домашния имот, или като наемници-ратаи, чирачета по чуждите имоти, в предприятия, работилници и др. Освен това и някои учители били също мобилизирани, а тяхното отсъствие дало сериозно отражение върху учебното дело в селото.
В периода на първите години след Втората световна война, през 1945 г. е открита гимназия, но поради недостатъчния брой ученици и липсата на необходимата материална база, през 1950 г. тя бива закрита. Към момента в Килифарево работи само едно начално училище "Неофит Рилски".