ЦЪРКВИТЕ НА КИЛИФАРЕВО

Църквата "Св. Арахангел Михаил" е по-стара и е съществувала още по времето на Втората българска държава. По настояване, на будните килифаревчени, Високата порта им е разрешила да си построят църква. Това се потвърждава от документ намерен в София, в който се казва:
"От Дунавския вилает до Високата порта - да се построи нова черква за 4 махали спадащи към границите на Килифарево."
(Русчук 28 ден сввел 1290 темиз 1289 г.)
За нея преданието говори, че през 1518г., когато султан Селим I (16.12 - 1520г.) издал заповед всички каменни християнски храмове, даже цариградските, да бъдат преобърнати в джамии, ходжата в селото, който бил голям приятел на местния свещеник и го уважавал искрено, независимо от верските си убеждения, му съобщил тайно султанската заповед. Тогава неизвестният църковен служител се решил на смела и героична постъпка. За да спаси божия храм от порутване и оскверняване, сърцатият поп събрал всичките църковни ценности - напрестолно евангелие, посъдини, кръстове, дарохранителницата, проскомидийни принадлежности, одежди и др. някои богослужебни предмети и книги и забягнал във Влашко, В последния момент той подпалил и самата църковна сграда, която изгоряла до основи.
Едва през 1871 г. килифаревчени издигнали на мястото и нова сграда, която била наречена пак на името на старата - "Св. Арахангел Михаил". Всичко, каквото било спасено от старата църква, селяните пренесли в другата църква - "Св. Богородица".
След опожаряването на храма "Св. Арахангел Михаил", през същата 1518 г., към тогавашния долен източен край на селото, килифаревчени построили ниска малка дървена църквичка и я нарекли "Успение Пресветия Богородици" ("Св. Богородица"). През 1835 г. тя била съборена и на нейното място местните майстори зидари за едно лято издигнали и покрили сградата на сегашната църква в "Долната махала", наречена "Св. Богородица". Над вратата й е отбелязана годината на строежа - 1835 г. На външната част на източната стена на апсидата (олтара) над сляпа арка (средно голяма висока плоча, която е замазана с вар и не личи добре) е изсечен и запълнен с черна боя надпис, който гласи: "Майстор Стойчо Угорялков 1835 г.". Той е бил главният ръководител на строежа на църквата.
Според едно предание султанският ферман гласял, че църквата трябвало да бъде вкопана дълбоко в земята и само 2,50 м да се извисява със скатовете на покрива над нея Майстор Стойчо я издигнал на своя глава с още около 2 метра. След завършването на строежа турците забелязали това и донесли на каймакамина в Търново. Бележитият строител-патриот щял да бъде изпратен на заточение в Анадола, заради престъпване на султанската повеля, но енергичната намеса на килифаревските старейшини, значителният подкуп, който те дали на каймакамина и на някои други негови помощници, както и намесата на влиятелни турци, приятелски настроени към местните първенци, спасили смелия майстор от тази участ.
Най-старите икони в църквата по него време, повечето малък формат, датират от 1836-1837г. По-големите са рисувани 3-4 години след издигането на църквата. На някои от тях са отбелязани имената на известните големи тревненски маистори-зографи Петър Кръстев Захариевич н Симеон Симеонов. Самият иконостас представлява чудесна резба от орехово дърво, която при един от ремонтите майсторите-бояджии боядисали в тъмнокафяв цвят. Само "Царските двери" (централните олтарни врати) са позлатени. Иконостасната резба също е дело на майстори марангози от Тревненската школа. В женското отделение на църквата се пазели няколко много стари икони, една от които сигурно датира от XIV в. Навярно от времето на построяването на църквата е и великолепната сребърна чаша за причастие, на която са отбелязани имената на дарителите, без да е упомената годината на изработването. Там се съхраняваха още: голям стар сребърен кръст с изящна украса от тънки филиграмни нишки и релефни вложки от разноцветни камъни; великолепна петокупулна, изработена като малка църквица, дарохранилница (руска изработка), също така пренесен от Русия сребърен напрестолен кръст, с разглобяема поставка с форма на обратно поставен с устието надолу, потир и др.
Празникът на църквата и наред с този и на цялото село бил на 15 август стар стил (28 - нов. стил), когато се празнувало "Успението на Св. Богородица", наречен още от хората "Голяма Богородица".